просветнел

Речник на българския език

1. просветнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветнел е производна форма на просветна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

просветнел е производна форма на просветна (мин. деят. несв. прич. м. р.).