просветнало

Речник на българския език

1. просветнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просветнало е производна форма на просветна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просветнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

просветнало е производна форма на просветна (мин. деят. св. прич. ср. р.).