просветлила

Речник на българския език

1. просветлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

просветлила е производна форма на просветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. просветлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

просветлила е производна форма на просветля (мин. деят. св. прич. ж. р.).