просветиш

Речник на българския език

1. просветиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

просветиш е производна форма на просветя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. просветиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

просветиш е производна форма на просветя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).