просветихте

Речник на българския език

1. просветихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

просветихте е производна форма на просветя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. просветихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

просветихте е производна форма на просветя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).