просветим

Речник на българския език

1. просветим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

просветим е производна форма на просветя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. просветим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

просветим е производна форма на просветя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).