просветилият

Речник на българския език

1. просветилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

просветилият е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. просветилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

просветилият е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).