просветила

Речник на българския език

1. просветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

просветила е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. просветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

просветила е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. просветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

просветила е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. просветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

просветила е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).