просветените

Речник на българския език

1. просветените — мн. ч. членувано

просветените е производна форма на просветен (мн. ч. членувано).

2. просветените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

просветените е производна форма на просветя (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).

3. просветените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

просветените е производна форма на просветя (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).