просветело

Речник на българския език

1. просветело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просветело е производна форма на просветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просветело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

просветело е производна форма на просветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).