просветели

Речник на българския език

1. просветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

просветели е производна форма на просветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

просветели е производна форма на просветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. просветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

просветели е производна форма на просветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. просветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

просветели е производна форма на просветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).