проръмжал съм

Речник на българския език

1. проръмжал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжал съм е производна форма на проръмжа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжал съм е производна форма на проръмжа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжал съм е производна форма на проръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).