проръмжала

Речник на българския език

1. проръмжала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проръмжала е производна форма на проръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проръмжала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проръмжала е производна форма на проръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. проръмжала — мин. деят. св. прич. ж. р.

проръмжала е производна форма на проръмжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. проръмжала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проръмжала е производна форма на проръмжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).