проревете

Речник на българския език

1. проревете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

проревете е производна форма на прорева (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проревете — повелително наклонение, мн. ч.

проревете е производна форма на прорева (повелително наклонение, мн. ч.).