пропътувах

Речник на българския език

1. пропътувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пропътувах е производна форма на пропътувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пропътувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пропътувах е производна форма на пропътувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).