пропътувал

Речник на българския език

1. пропътувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропътувал е производна форма на пропътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропътувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропътувал е производна форма на пропътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пропътувал — мин. деят. св. прич. м. р.

пропътувал е производна форма на пропътувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пропътувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропътувал е производна форма на пропътувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).