пропътува

Речник на българския език

1. пропътува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пропътува е производна форма на пропътувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пропътува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пропътува е производна форма на пропътувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пропътува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пропътува е производна форма на пропътувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).