пропъплил е

Речник на българския език

1. пропъплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъплил е е производна форма на пропъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъплил е е производна форма на пропъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).