пропъплило

Речник на българския език

1. пропъплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропъплило е производна форма на пропъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропъплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пропъплило е производна форма на пропъпля (мин. деят. св. прич. ср. р.).