пропъплил

Речник на българския език

1. пропъплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъплил е производна форма на пропъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъплил — мин. деят. св. прич. м. р.

пропъплил е производна форма на пропъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).