пропъплело

Речник на българския език

1. пропъплело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропъплело е производна форма на пропъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропъплело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пропъплело е производна форма на пропъпля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).