пропъплели

Речник на българския език

1. пропъплели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пропъплели е производна форма на пропъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропъплели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пропъплели е производна форма на пропъпля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).