пропъплела

Речник на българския език

1. пропъплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пропъплела е производна форма на пропъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пропъплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пропъплела е производна форма на пропъпля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).