пропъплел

Речник на българския език

1. пропъплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъплел е производна форма на пропъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропъплел е производна форма на пропъпля (мин. деят. несв. прич. м. р.).