пропълзявал

Речник на българския език

1. пропълзявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропълзявал е производна форма на пропълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропълзявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропълзявал е производна форма на пропълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пропълзявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пропълзявал е производна форма на пропълзявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пропълзявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропълзявал е производна форма на пропълзявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).