пропукахте

Речник на българския език

1. пропукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пропукахте е производна форма на пропукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пропукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пропукахте е производна форма на пропукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).