пропрали

Речник на българския език

1. пропрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пропрали е производна форма на пропера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пропрали е производна форма на пропера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).