проправяло

Речник на българския език

1. проправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проправяло е производна форма на проправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проправяло е производна форма на проправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

проправяло е производна форма на проправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проправяло е производна форма на проправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).