проплака

Речник на българския език

1. проплака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проплака е производна форма на проплача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. проплака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проплака е производна форма на проплача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).