пропищявал си

Речник на българския език

1. пропищявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропищявал си е производна форма на пропищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пропищявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропищявал си е производна форма на пропищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пропищявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропищявал си е производна форма на пропищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).