пропиело

Речник на българския език

1. пропиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропиело е производна форма на пропия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пропиело е производна форма на пропия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).