проперете

Речник на българския език

1. проперете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

проперете е производна форма на пропера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проперете — повелително наклонение, мн. ч.

проперете е производна форма на пропера (повелително наклонение, мн. ч.).