пропелтечела

Речник на българския език

1. пропелтечела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пропелтечела е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пропелтечела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пропелтечела е производна форма на пропелтеча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).