проницавах

Речник на българския език

1. проницавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

проницавах е производна форма на проницавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. проницавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

проницавах е производна форма на проницавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).