промърморил

Речник на българския език

1. промърморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промърморил е производна форма на промърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промърморил — мин. деят. св. прич. м. р.

промърморил е производна форма на промърморя (мин. деят. св. прич. м. р.).