промърморел

Речник на българския език

1. промърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промърморел е производна форма на промърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

промърморел е производна форма на промърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).