промънкал

Речник на българския език

1. промънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промънкал е производна форма на промънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промънкал е производна форма на промънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. промънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

промънкал е производна форма на промънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. промънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

промънкал е производна форма на промънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).