промушил съм

Речник на българския език

1. промушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промушил съм е производна форма на промуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. промушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промушил съм е производна форма на промуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).