промушвало

Речник на българския език

1. промушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промушвало е производна форма на промушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. промушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

промушвало е производна форма на промушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. промушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

промушвало е производна форма на промушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. промушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

промушвало е производна форма на промушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).