промучал съм

Речник на българския език

1. промучал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промучал съм е производна форма на промуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. промучал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промучал съм е производна форма на промуча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. промучал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

промучал съм е производна форма на промуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).