промислите

Речник на българския език

1. промислите — мн. ч. членувано

промислите е производна форма на промисъл (мн. ч. членувано).

2. промислите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

промислите е производна форма на промисля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).