промилите

Речник на българския език

1. промилите — мн. ч. членувано

промилите е производна форма на промил (мн. ч. членувано).

2. промилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

промилите е производна форма на промия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).