промиела

Речник на българския език

1. промиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

промиела е производна форма на промия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. промиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

промиела е производна форма на промия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).