промиел

Речник на българския език

1. промиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промиел е производна форма на промия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. промиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

промиел е производна форма на промия (мин. деят. несв. прич. м. р.).