проломило е

Речник на българския език

1. проломило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проломило е е производна форма на проломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проломило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проломило е е производна форма на проломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).