проличи

Речник на българския език

1. проличи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проличи е производна форма на пролича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проличи — повелително наклонение, ед. ч.

проличи е производна форма на пролича (повелително наклонение, ед. ч.).