проличахте

Речник на българския език

1. проличахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

проличахте е производна форма на пролича (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проличахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

проличахте е производна форма на пролича (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).