проличала

Речник на българския език

1. проличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличала е производна форма на пролича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличала е производна форма на пролича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. проличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

проличала е производна форма на пролича (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. проличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проличала е производна форма на пролича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).