проличал

Речник на българския език

1. проличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проличал е производна форма на пролича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проличал е производна форма на пролича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проличал — мин. деят. св. прич. м. р.

проличал е производна форма на пролича (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проличал е производна форма на пролича (мин. деят. несв. прич. м. р.).