пролитало

Речник на българския език

1. пролитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролитало е производна форма на пролитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пролитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пролитало е производна форма на пролитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пролитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пролитало е производна форма на пролитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пролитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пролитало е производна форма на пролитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).